Ис. 51.16 Вложих Словото Си в устата ти и Те покрих в сянката на ръката Си, за да устроя небесата, да основа земята и да кажа на Сион: Ти си Моят народ.
В този пасаж виждаме как Исус Христос (Божият Син и Словото) създава небесата и земята (Евр. 1.2-3). Същият този Син декларира, че Сион е Божият народ. Това е новото творение – Божиите синове (1 Кор. 5.17). Затова ние, изучавайки Стария Завет, виждаме в Сион и Ерусалим метафори на Църквата – Божия народ (Гал. 4.25-26, Откр. 21.9-10). По този начин писанията в Стария Завет стават за нас учител, който ни помага да разберем по-добре славното спасение на нашия Господ Исус Христос.
Пс. 24:7-10 Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой. Издигнете, порти, главите си, и бъдете издигнати вие, вечни врати, и ще влезе Царят на славата. Кой е тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата.
Казва се, че славата на Господ ще изпълни мястото, когато бъдат издигнати портите. Изграждането на портите на Ерусалим е описано в книгата Неемия. И наистина, след като беше изградена стената на Ерусалим и портите издигнати, радост, слава и хвала дойде в града, който дотогава беше в голям укор и презрение (Неемия 1.3, 6.15,16).
Затова ние можем да разгледаме изграждането на стената и портите на Ерусалим като пророческа картина за изграждането на славната църква. Въпреки че можем да поучаваме много принципи от историята на Неемия, аз ще се спра само на „издигането на портите“. Те са наречени „вечни врати“ (Пс. 24). Това говори за вечните приципи на Божието царство. В поучението ще разгледам имената на портите на Ерусалим (изграден от Неемия) и принципите, които се съдържат в тези имена. Ние можем да прочетем за тях в Неемия 3 гл. и 12 гл. Ще разгледаме имената на всички порти на Ерусалим и техните метафорични значения в контекста на новозаветната църква. Това ще направим в последователността, дадена в Писанието.
Основата, на която е съградена църквата, е Христос – Синът на Живия Бог (Мат. 16.16-18). Всъщност нашето израстване е в образа на Христос – надеждата на Славата (Кол. 1.27). Така Славната Църква е Църква, която е изпълнена с пълнотата на Христос (Кол. 1.19 и Кол. 2.9-10) и изявява Божия Син във всяка област на живота. Затова нашето тълкуване е Христологично и Христоцентрично. Всъщност Той е Вратата (Йоан10.7).
Овчата порта
Неемия 3.1
1. Исус е добрият пастор и вратата на овцете. Господ беше загрижен, когато видя големите множества отрудени и пръснати като овце без пастор. Затова и преди да се възнесе, Той заръча на Петър да се грижи за овцете Му.
Йоан 21.15-17. А като позакусиха, Исус казва на Симон Петър: Симоне Йонов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
Пак му каза втори път: Симоне Йонов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.
Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
В този пасаж Исус попита Петър три пъти дали Го обича и му поръча да пасе агънцата Му и два пъти овцете Му. За мен това говори за 3-те групи в църквата – деца, младежи, бащи (1 Йоан 2.12-14). Петър трябваше да се погрижи за подходящата храна (мляко и твърда храна) за всяка от тях. Ние трябва да изградим система за грижа и духовна храна за всяка от възрастовите групи в църквата (както в духовна така и в естествена възраст). Освен това, Господ го попита дали Го обича, преди да му повери грижата за всяка от тях. Това значи, че ние проявяваме любовта си към Бога като обичаме и се грижим за хората. Това е измерението на Божията любов между нас, проявена в грижа един към друг. Това също включва и разбирането за богоугодните лидери, които Бог е поставил над дома си да дават навреме подходящата храна (Лука12.42).
2. Йоан 10:27 Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
Второто, за което говори овчата порта, е чуването на Божия глас. Бог говори по много начини – чрез Святия Дух, Словото Си, изпратените служители, Тялото си, дори понякога чрез невярващи и обстоятелства. Чуването и покорството на Божия глас отваря очите, донася вяра, и носи благословения (Йоан 9, Втор. 28.1-2). Всеки трябва да бъде обучен как да разпознава гласа на Небесния Отец, „…понеже които се управляват от Божият дух те са Божии синове“ (Римл. 8.14).
Рибната порта
Неемия 3.3
Лука 5.10 А Исус рече на Симона: Не бой се; отсега човеци ще ловиш.
Рибната порта е духът на благовестието и любовта към изгубените. След като имаме любовта на Бога между нас, ние трябва да прибавим на братолюбието любов към хората в света.
Йоан 3:16 – 17 Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.
В писанията разпознаваме три главни потока на свидетелство:
-
Проповядване на благовестието на Христос.
Римляни 1:16 Защото не се срамувам от благовестието [Христово]; понеже е Божия сила за спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина, а после на езичника.
-
Свидетелството на Христовия характер в нас.
1 Петър 3:1-2 Подобно и вие, жени, покорявайте се на мъжете си, така щото, даже ако някои от тях не се покоряват на словото, да се придобият без словото, чрез обходата на жените си, като видят, че вие се обхождате със страх и чистота.
-
Свидетелството на Святия Дух с чудеса и знамения. Големи множества се обръщаха към Господ когато виждаха Неговата реалност и доброта чрез знаменията и изцеленията, които се случваха в Неговото име. Апостолите знаеха това и когато бяха заплашени да не проповядват, те не се молеха да спре гонението, а умоляваха Бог да придружава проповядването със сила, знамения и чудеса (Деяния 4.29-31). На много места в Деяния на апостолите и евангелията четем как големи множества се обръщаха в резултат на изцеленията и възкресенията. Сам Исус каза в Йоан 4:48 „Ако не видите знамения и чудеса никак няма да повярвате“.
Тези три потока на свидетелство трябва да са заедно. Исус предупреди, че ако се извършват чудеса в Неговото Име, но липсва характерът на Христос, дори да сме спечелили целия свят, може да загубим собствената си душа. Освен това нашето свидетелство е подпомогнато от ходатайствените молитви, които Христос (Исая 53.12) и ние принасяме.
1Тимотей 2:1-4 И тъй, увещавам, преди всичко, да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения на всички човеци, за царе и за всички, които са високопоставени, за да поминем тих и спокоен живот в пълно благочестие и сериозност. Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, Който иска да се спасят всички човеци и да достигнат до познание на истината.
Старата порта
Неемия 3.6
Старата порта говори за правилната връзка с миналото. От една страна писанията ни учат да не гледаме назад. Да не позволяваме на миналото да ни държи, а да бъдем движени от Словото на Бог. От друга страна, ние трябва да знаем как да стъпим върху откровенията и вярата на бащите. Духовното предаване от едно поколение на друго е в основата на придвижването на Божиите цели на земята. Например, Бог каза на Авраам, че го е избрал, защото е познал, че той има капацитета да предаде откровението за Бог и Неговите закони на потомците си. По този начин се сформира нацията Израел (Битие 18.18-19). Връзката баща-син е в основата на изграждането на църквата. Докато Духът разширява нашето откровение върху писанията, не трябва да се откъсваме от истините, предадени от църковните отци и духовните водачи в църковната история. Много съм притеснен, когато модерни християнски движения отхвърлят практики и принципи като живот в молитва, пост, освещение и др., считайки ги за остарели. А това са принципи, по които Исус и апостолите живееха. По този начин става отклонение от писанията и това никога не свършва добре.
Ефремовата порта
Неемия 12.39
Ефрем е вторият син на Йосиф и името му означава „плодовит“. Тази порта се отнася до плодоносния живот на вярващите.
Йоан 15:8 В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.
Ние виждаме три области на плод:
-
Плодът на Духа, който е характерът и природата на Божия син в нас (Галатяни 6.22).
-
Плодът в живота на хората, които изграждаме (Римляни 1.11-13).
-
Плодът в лицето на спасени хора (Римляни 16.5).
Писанията ни учат и как всички идваме на това място на плодоносност:
Йоан 15:4-6 Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо. Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.
Ефремовата порта символизира плодосния живот на вярващите чрез пребъдване в Христос. Църквата трябва да бъде учена, че всичко, което правим и говорим в нашия живот, трябва да извира от познаването на Бог, общението с Него и покорството към Него. Нека бъдем като Павел, който беше движен от висшия призив – познаването на Бога, а не от амбиции и себични желания (Филипяни 3.8). Тогава наистина ще носим плод за царството и Отец ще бъде прославен.
Портата на долината
Неемия 3.13
Портата на долината е свързана с нашата способност да понасяме страданията за вярата.
Псалом 23:4-6 Да! И в долината на мрачната сянка ако ходя няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми. Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. Наистина благост и милост ще ме следват при всичките дни на живота ми; и аз ще живея за винаги в дома Господен.
В писанията долината винаги се е свързвала с изпитания. Животът на вяра не изключва трудностите, изпитанията и страданията. Славната църква не е църква, която не преминава страдания и изпитания, а църква, която изявява превъзходствата на Господ в изпитанията. Ето какво учат апостолите:
Деяния 14:21-22 И след като проповядваха благовестието в тоя град и придобиха много ученици, върнаха се в Листра, Икония и Антиохия, и утвърдяваха душите на учениците, като ги увещаваха да постоянствуват във вярата, и ги учеха, че през много скърби трябва да влезем в Божието царство.
Яков 1:2-4 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
В 23-ти псалом се казва, че когато минаваме през изпитания, трябва да се научим да черпим от утехата на Господ – трапезата, която е приготвил за нас точно посред бурята, преливаща от благодат и милост. Тук виждаме и важния принцип да сме част от тялото на Христос (дома Господен) и никога да не се отделяме от него.
Деяния 5:40-42 И те го послушаха; и като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха. А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име. И ни един ден не преставаха да поучават и да благовестват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
1 Кринтяни 10:13 Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Портата на бунището
Неемия 3.14
Портата на бунището е мястото, откъдето излиза боклукът на Ерусалим и което спира боклука да влиза вътре. Това говори за библейското учение за лично освещение и за очистване на църквата от квасове. Също така тази порта пази църквата от проникването на „боклука“ от света. В църквата чрез поучения трябва да бъдат изявени принципите, които пазят святостта в дома и да бъде изградена ясна концепция, как ще се справяме с атаките на фалшивите учения и греха по начините, описани в Словото. Трябва да помним, че винаги „греха навлиза чрез човека“. Обикновено това е свързано със справяне с проблемни личности.
Личното освещение. Покаянието не е еднократен акт, а стил на живот. Посланието към пет от седемте ангела в книгата Откровение включва призив за покаяние, който имаше за цел да ги върне към висшия призив.
Евреи 12:14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Квас е всяко фалшиво учение или толерантност към грях, които заразяват големи групи от хора или дори цели църкви (1 Коринтяни 5 гл.). Ще изброя някои от квасовете, описани в Словото.
Квасът на фарисеите беше лицемерието (Лука 12.1). Лицемерите имат двойствен живот – пред хората се представят за благочестиви, а насаме и в сърцето си са корумпирани. Това е разминаване между думи и дела. Посланикът и посланието трябва да са едно. Словото трябва да стане плът в нас, защото тогава ще бъде пълно с благодат и ще носи славата (тежестта и властта) на Бога.
Квасът на Ирод се споменава в Марк 8.18. Исус нарече Ирод лисица. Това е квасът на политическите интриги. Когато политическите методи станат начина, по който се ръководи църквата, това означава, че тя е заразена с кваса на Ирод. Конституцията на Църквата е „семейният кодекс“. Тя се ръководи от хора със сърцето и благодатта на бащата под ръководството на Святия Дух и Главата Христос.
Квасът на Корей (Числа 16 гл.). Това е духът на демокрация и бунт срещу водачите, които Бог е поставил. (Има и фалшиво водачество. От него трябва да бягаме.) Всъщност последователите на Корей казаха нещо вярно: „цялото общество е свято“. Ние всички сме царско свещенство и Божии синове – равни по ценност, изкупени с кръвта на Христос. Но както в семейството има глава и това е бащата, така и в църквата Бог поставя човек, който да води, да храни, да пази и да се грижи за църквата и Бог му дава власт да изпълнява отговорностите си.
Квасът на Амон. Амон произлиза от малката дъщеря на Лот, роден от кръвосмешение. Тя нарече сина си Бен-ами, което означава „син на народа“. Това е отново проявление на духа на демокрация, отричащо нуждата от бащи, които да издигат синове.
Квасът на Моав. Моав е потомъка на по-голямата дъщеря на Лот, роден от кръвосмешение. Мо-аб означава „какъв баща“. С други думи „за какво ми е баща“. Този квас воюва срещу учението и нуждата от бащи в църквата. Този дух се стреми да убие духовното бащинство като фундаментален принцип за изграждането на Божиите синове. Това е и едно от проявленията на новозаветния дух на антихрист (1 Йоан 2.22). Бог е Отец, Син и Святи Дух. Ние не можем да изявим Христос в тялото Му, ако не се прояви в нас и между нас природата на Отец и Сина чрез Святия Дух.
Квасът на Авесалом. Това е дух и учение, което подмамва хората да последват някой, който може да е много надарен и помазан, но не е поставен да бъде баща на духовното семейство. Той набира последователи чрез популизъм и иска да убие поставения човек и да заеме мястото му. Понякога Бог призовава някой от синовете в дома да започне събрание, но това трябва да става с правилен дух, особено този, който започва новата църква.
Квасът на Езавел. Тази персоналност не иска мястото на поставения човек, но да го контролира и чрез него – цялото общество. За целта използва дух на чародейство и сексуална неморалност. Този дух преследва истинските пророци.
Квасът на коринтяните – толерантност към сексуална неморалност. За църквата в Коринт блудството и прелюбодейство бяха станали приемлив стил на живот.
Квасът на николаитите. Не е много ясно описан в писанията. Аз ще се позова на някои от църковните предания. Тъй като Николай значи „някой, който владее над хора“, аз приемам, че кваса на николаитите е разделянето на вярващите на клир – свещеническа каста и миряни (останалите хора). Това е позиционно, а не функционално лидерство. Когато човек е поставен в позиция, той вече има власт, без значение дали има сърцето и благодатта за тази отговорност. Библията казва, че всички сме царе и свещеници в Христос. Всъщност сърцето, благодатта, духът на служене и Божият призив водят до ръкополагане. Презвитерите вече имаха качествата, преди да бъдат ръкоположени.
Квасът на Валаам. Този квас се проявява чрез някой, който използва дарбите, които са му дадени, не в покорство на Бог, а за лична изгода. Основата на действията на Валаам беше сребролюбието.
Квасът на Исав – продаване на вечните ценности и съкровища на царството за временни удоволствия. Този манталитет метафорично се представя от третата почва в притчата на Исус за хората, които позволяват желанията на света да задушат Словото. Това се случва, когато отхвърлим призива на Бог, за да живеем както на нас ни харесва, без да оценим, че в покорството към Бога е истинското богатство и благословение.
Квасът на Имений и Филет.
2 Тимотей 2:17 и учението на такива ще разяжда като гангрена; от които са Именей и Филет, които се отстраниха от истината, като казват, че възкресението е вече станало, та събарят вярата на някои.
Ересите отричащи се от господството на Христос.
2Петър 2:1-2 Но имало е лъжливи пророци между людете, както и между вас ще има лъжливи учители, които ще въведат тайно гибелни ереси, като се отричат даже от Господаря, Който ги е купил, та ще навлекат на себе си бърза погибел. И мнозина ще последват техните похотливи дела, поради които човеци пътят на истината ще се похули.
Тук се включват не само крайните учения, които отричат изкуплението чрез кръвта на Христос (като свидетели на Ехова), но и много по-опасното за модерната църква учение, което проповядва Христос като Спасител, но не и Христос като Господ т.е. „приеми Христос и Го използвай да живееш както желаеш“ без да се поучава, че Той ни е изкупил да бъдем Негови.
2 Коринтяни 5:14-15 Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели; и че Той умря за всички, за да не живеят вече живите за себе си, но за Този, Който за тях е умрял и възкръснал.
Всъщност ние всички грешим и Бог е верен да ни прости, когато се покаем. Но всеки грях, към който се развие толерантност и фалшива доктрина, която го одобрява, ще се превърне в квас.
Портата на извора
Неемия 3.15
Йоан 7:38-39 Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието. А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
Портата на извора метафорично представлява ролята на Святия Дух в живота на вярващия и Църквата. Той е Божественият представител в нас. Ние трябва да се научим да живеем в общението на Духа. Присъствието на Святия Дух, покорството към Него и животът чрез Духа бяха постоянни в ранната църква. Когато сме водени от Духа като зрели синове, животът на Бог тече през нас чрез Духа. Ние сме новородени, кръстени и изпълвани със Святия Дух.
От Неемия 3.15 разбираме, че тази порта беше до Силоамския водоем. Това е мястото, където Исус отвори очите на слепеца (Йоан 9 гл.). Силоам означава „изпратен“. Портата на извора представлява и нашата връзка с тези, които Бог изпраща.
Словото и благодатта на изпратените. Бог изпращаше апостоли, мъдреци, пророци и книжници към Ерусалим, за да му помогнат да ходи в Божиите пътища (Матей 23.34). Затова е много важно всеки локален дом да развие правилни взаимоотношения с тези, които носят благодатта на изпратените за протекция, грижа, разширение, корекция и израстване. Павел предупреди презвитерите в Ефес, че след като общението с него бъде прекъснато, фалшиви учения ще навлязат и дори някои от пасторите ще поведат събранията в извратени пътища. Библията ни учи също, че има фалшиви апостоли и пратеници. Ние трябва да ги разпознаваме и да не позволяваме да влияят в църквата.
Портата на извора символизира и благословението, което потича от църквата и носи живот и благословение на народите. Това се случва поради нашето желание и готовност да изпращаме хора, които носят посланието на живот, заради мисионерския дух в църквата.
Портата на дома на първосвещеник Елиасив
Неемия 3.20
Има много принципи, които можем да извлечем от портата на дома на първосвещеник Елиасив. Това е портата на първосвещеническото семейство. Исус Христос стана първосвещеник според Мелхиседековия ранг (Евреи 6.20). Ние като Негов дом и Негово семейство станахме част от първосвещеническия род. Това ни дава достъп отвъд завесата в най-святото място на Божието присъствие да общуваме с Бога, да ходатайстваме и да Го хвалим (Евреи 4.14-16, 10.19). Бих казал, че тази порта представлява разбирането и служението на вярващите като новозаветно царско свещенство (1 Петър 2.9). Това е духът на ходатайство и хваление в църквата.
Името Елиасив означава „Бог възстановява“ или „Бог ще възстанови“. Божието желание е да изцели и да възстанови, а не да погуби. Когато в църквата има силно ходатайство, това неминуемо ще съдейства за въстановяване на хората. Във всеки локален дом трябва да има разбиране, знание, благодат, мъдрост и дори развити служения (там, където ресурсите и видението от Господ позволяват) за възстановяване. Не само хората, които идват от света, но и много вярващи и служители са поразени от врага или човешки грешки. В нас има благодат да възстановяваме и изцеляваме.
Елиасив беше настойник на десятъците, приносите и първите плодове от народа на Израил (Неемия 13.4-5). За съжаление ние четем как той премахна приносите от хранилището и настани там един езичник, който беше враг на Божия народ. Като резултат от това служителите в храма напуснаха и се разбягаха по нивите си, за да си изкарват прехраната. Огънят на служението в Божия дом беше угасен. Библията нарича това „зло“ (Неемия 13.7). Темата е толкова обширна и аз не мога тук да навляза в детайли. Искам да отбележа важността на това да не допускаме чужденци т.е светски учения, да се бъркат в учението за даване и заплащане на служителите. Затова ние развиваме ясни библейски концепции, базирани на Словото, които регулират заплащането на служителите и които Бог е определил. В тях има сигурност на съвета на Бог, няма манипулация и принуждение, не хранят страстта на служителите за пари и в същото време осигуряват всичко, което е нужно за делото. Работникът заслужава своята заплата.
Портата на водата
Водата в писанията е един от най-честите символи на Словото (Псалом 1, Ефесяни 5.26) и помазанието на Духа. Словото е най-големият приоритет в служението на локалния дом. Портата на водата за мен говори за вътрешноцърковната система за служение със Словото към светиите (Неемия 8.1-18). Цялото служение в Словото се случи при портата на водата.
1 Тимотей 4:13 Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещанието и на поучаването.
Колосяни 3:16 Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост учете се и увещавайте се с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си.
2Тимотей 3:16 Всичкото писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата;
Конската порта
Неемия 3.28
Конете в библейските времена са служели за ускорено придвижване и също така за увеличаване на военната мощ или силата за работа. Затова Конската порта е символ на ускорение, разширение на мярката и капацитета на вярващите. Ние изграждаме служения, които чрез мъдростта и благодатта на Бога водят Божиите хора към зрялост, душевен простор, широта на мислене. Нашето очакване е новото творение в Христос (което сме ние) да има превъзходен дух и начин на живот. Всеки, който е станал част от Божието семейство, започва да се преобразява от слава в слава в образа на Христос.
Захария 10.3 Защото Господ на Силите посети стадото Си, Юдовия дом, и ги направи като Своя великолепен кон в бой.
В този пасаж стадото на Господ се превръща в боен кон! Това е трансформация от духовни деца, които се нуждаят от постоянна грижа, в зрели синове, водени от Божия Дух. В Откровение на Йоан четем, че Господ язди на боен кон. Този боен кон символизира компания от светии, които следват Господ, където и да ги води, готови да водят добрата битка на вярата, без да се страхуват за живота си!
Лука 2:52 А Исус напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците.
Исус Христос като човешкия син мина през целия процес на израстване на хората. Той израстваше физически, интелектуално, социално и духовно. Когато Божият Син дойде в сърцата ни, Той започва да ни преобразява в своя пример и образ. Затова ние учим хората в църквата как чрез Словото и благодатта да се развиват физичеки, интелектуално, социално и духовно. Ние обаче не се състезаваме със света, но гоним крайната цел – пълнотата на Божия Син.
Източната порта
Неемия 3.29
Псалом 119:105 Нун. Твоето слово е светилник на нозете ми, и виделина на пътеката ми.
Източната порта „посреща изгрева на сънцето“. Понеже светлината е метафора на Божието Слово, източната порта говори за абсолютния приоритет на Божието Слово. Всеки в църквата трябва да бъде научен да обича, изучава и почита Божието Слово. Да знаем как да приемаме откровение от писанията и да тълкуваме живота през погледа на библейските истини.
Пророк Езекил видя видение на Ерусалим и източната порта. Той пророкува, че Царят ще влиза през нея (Езекиил 43.1, 44.1). Ние трябва да виждаме как Царят Христос идва в живота ни чрез писанията.
Портата на стражата
Неемия 12.39
Лука 21:36 Но бдете всякога, и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.
Стражата винаги се е свързвала с бдителност и наблюдение. Затова портата на стражата представлява бдителност, духовно разпознаване, живот на молитва (силно молитвено измерение в църквата) и Христоцентричност (стоене пред Човешкия Син).
Също ние не трябва да сме като Каин, който каза, че не е пазач на брат си, но да бъдем пазачи на братята.
В Неемия 3.31 тя е наречена портата на Мифкад. Името Мифкад означава „назначение“ и „мандат“. Като различни части на Едно Тяло, ние имаме различни дарби и мерки благодат. Бог не желае да се конкурираме помежду си, а да се допълваме и служим един на друг. Затова разпознаването на многообразната благодат и призив в царството е много важно за изграждането на църквата.
Градеж, а не чудо
Матей 16:15-18 Казва им: Но според както вие казвате, Кой съм Аз? Симон Петър в отговор рече: Ти си Христос (т.е. Месия, Помазаник), Син на живия Бог. Исус в отговор му каза: Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това, но Отец Ми, Който е на небесата. Пък и Аз ти казвам, че ти си Петър и на тая канара ще съградя Моята църква; и портите на ада няма да ѝ надделеят.
Исус изгражда църквата на откровението за Божия Син. Градежът е процес, а не чудо. Стоейки твърдо върху обещанието за славна църква, ние търсим мъдростта на Бога в писанията как да се придвижим към слава и пълнота.
Посланието за портите на Ерусалим е една от картините в писанията, която ми дава мярка от разбиране за съграждане на Неговата Църква. Също искам да отбележа, че старейшините стояха в портите. Затова аз вярвам, че главната отговорност е върху бащите, които носят мъдростта и силата за изграждане. Дали са апостоли, пророци, или други дарове на служение – Бог решава, но най-важното е да носят сърцето на бащата.
Заедно с вас за Славната Църква
пастор Росен Рушев
27.12.2014 гр. Велико Търново