Деян. 9:39-40 И Петър стана и отиде с тях. И като дойде, заведоха го в горната стая; и всичките вдовици стояха около него та плачеха, и му показваха многото ризи и дрехи, които правеше Сърна когато бе с тях. А Петър изкара всички навън, коленичи та се помоли, и се обърна към тялото и рече: Тавито, стани. И тя отвори очите си, и като видя Петра, седна.
Тук е историята в която Петър възкресява Тавита. Можем да извлечем някой мощни принципи на отговорената молитва и властта да заповядваме на планини! (Марк 11.22-25)
Първо. Петър изведе от стаята вдовиците които плачеха. Това значи да игнорираме всички гласове на оплакване и самосъжаление, които говорят в ситуацията. Те могат да идват от хора (помним как Исус също изгони оплаквачите преди да възкреси детето на Яир) или от собственото ни сърце – отношение и мисли. Писанията ни казват да „постоянстваме в молитва и да бдим в нея с благодарение (Кол.4.2)“. Да хвалим Господ и да Му благодарим е отношение, с което заглушаваме негативните гласове и насочваме умът и сърцето си към Господа и Неговата доброта. Исус Христос и апостолите благодаряха в молитвите си!
Второ. Петър отвърна погледа си от тялото (проблема, планината, ситуацията) и го насочи към Бога в молитва. Ние не знаем колко време е прекарал в молитва, но е дошъл до мястото, в което е изпълнен с Божието присъствие, мир, вяра.
Трето.Чак тогава Петър се обръща към тялото и говори с власт и жената възкръсна. Има момент, в който след като сме се молили трябва да говорим на планината и тя трябва да се отмести. Тогава думите ни носят живота на Бога и възкресенската сила на Христос.