ДАНАИЛ-ЖИВОТ В ТОЗИ СВЯТ, НО НЕ ОТ НЕГО
Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са от света както и Аз не съм от света. Йоан17.15-16
Божиите хора винаги са се изправяли пред предизвикателството да живеят свято и почтено в общество където много хора живеят пълни с измама, непочтеност, без морални принципи и стандарти. Където всичко е позволено стига да задоволява егостичните желания на плътта. Дори и да има нации където има много вярващи и добри основи за живота, в повечето случаи сме „като овце посред вълци“. Без значение къде Господ ни е намерил и призовал ние можем да бъдем сол и светлина. Животът и примерът на Йосиф и Данаил може да ни даде мъдрост и увереност в Бога който ни пази и помага. Ние виждаме как тези млади хора, поставени в изключително неблагоприятна среда (култура) , устояха своята вяра и морал и дори бяха издигнати като знамение и свидетелство за Живия Бог.
Принципи в живота на Данаил
Ще извадим някой принципи от животът на Данаил които можем да приложим в личния си живот. Данаил беше млад човек отведен в робство в най-развитата империя, която беше и пълна с идолопоклонство и перверзия. Той устоя своята позиция и беше издигнат от Бога и царя до премиер министър. Той живееше във Вавилон (светската система), но с принципите и ценностната система на царството.
Данаил беше от царският род (Данаил 1.3). Той беше потомък на Давид – „някой който е възлюбен“. Това, че беше обичан от Бог беше вкоренено в неговият род. По късно четем в писанието че Господ го окуражава с думите „не бой се мъжо възлюбени“ Данаил 10.19 /10.11 / 9.23. Подобно и ние трябва да сме закоренени и утвърдени в Божията любов (Ефесяни 3.17) За да може да кажем като Павел – живота който сега живея в тялото, живея го с вярата в Божият Син който ме възлюби и предаде Себе Си за мене (Галатяни 2.20). Също и Исус каза Отец обича Сина (Йоан 5.20). Откровението, вярата, убеждението че Бог ни обича с вечна любов като Баща синът си е фундамент върху който може да стоим твърдо без значение на средата и обстоятелствата които ни окръжават. Това е убеждение и вяра която изграждаме и устояваме. Може би най-важният фундамент.
Данаил идваше от Ерусалим – Божият град. Той познаваше езикът и законите на Божието царство. Има език, термини и концепции които са характерни за Божието царство. Ние не можем да ги усвоим от света и светската наука а само в Божието Слово и Църквата- опитът в Тялото Христово, предаването на откровение и благодат от църковните отци, днешните духовни бащи и дарове на служение които Бог е положил в църквата. Трябва да разбираме понятията като благодат, изкупление, грях, вяра, предаване, умилостивение, въплъщение и т.н. и как тези Божии концепции се прилагат в нашият личен живот. Да познаваме Бог и Неговите закони, така както Той ни е разкрил в Словото Си.
Беше научен на езика и науката на вавилонците. Ние трябва да можем да комуникираме с хората на разбираем за тях език. Някой които не се покорят на словото ще се обърнат към Бога като гледат нашият живот. Има окултни науки и практики с които не трябва да имаме нищо общо. Но има естествени, социални, инженерни и т.н. науки в които би трябвало да се развиваме. Невежеството и липсата на образование е разрушително. Всъщност Данаил се оказа 10 пъти по добър от останалите, защото беше пълен с Божият Дух. Писанията ни учат че когато работим и вършим своите отговорности ние всъщност служим на Бог. Когато хората са започвали да практикуват вярата си и в отношение на практичните аспекти на живота нации са се въздигали и е идвало голямо благословение върху цялото общество.
Данаил отказа да яде вавилонската храна. В новият завет Бог е очистил всяка храна и ние не трябва да спазваме разпоредбите на закона по отношение на храната. Но това има духовно приложение. Храната е нещо което ни дава сили и енергия за живота. Храната на света която го движи е борба за оцеляване, страх, алчност, удоволствия, гордост и т.н. Нашата храна трябва да е „да вършим Божията воля и да завършим Неговото поръчение“. Божието Слово, молитвата, общението с други вярващи, Господната трапеза, благодатта и любовта на Бога, очакването за вечните награди които Бог е приготвил за тези които Го обичат.
Данаил беше човек на молитвата. Дори заплахата от смъртно наказание не го спря от това да пада на колене три пъти на ден с поглед към Ерусалим (небесното царство), молещ се и благодарящ на Бога както го е правил през целият си живот.
Имаше молещи се приятели, които обичаха Бога и самите те предпочитаха да загинат отколкото да се поклонят на идоли. Много е важно всеки от нас да бъде свързан с мъже и жени които обичат Бога. Писанията ни казват че бяха приятели. В днешно време тази дума е загубила много от силата и посвещението което се съдържа в библейската концепция за приятелство. Това е било заветна връзка и близост и посвещение което е надминавало дори и братската любов. Имаме нужда не само от приятели а от приятели които обичат Господ. Ако искаме от Бога той ще ни даде.
Данаил изучаваше писанията и когато разбра от книгата на пророк Еремия че е дошло времето за изхода на Израел от Вавилон, веднага реагира в пост и молитва за Божият народ и Божиите цели в този сезон. Отношението да изучаваме писанията и да се покоряваме е в основата на здравият ни живот с Бога в Христос (Мат 7.24-27) .
Данаил беше верен и безупречен в това което му беше поверено. Когато неговите врагове направиха заговор срещу него установиха че не могат да намерят никаква вина или грешка. Не приятелите му а враговете даже не можаха да намерят никакъв компромат. И въпреки че измислиха заговор и го обвиниха, Бог го защити и обърна срещу тях това което бяха намислили срещу него. Бог желае да сме верни в малкото и многото. Когато хора ни наблюдават или когато никой не ни вижда. Защото Бог е верен и желае и ние да сме като Него. Амин.