Осия 12:3-5
В утробата той хвана петата на брата си, и като мъж се бори с Бога;
Да! бори се с ангел, и преодоля с плач и молба към него.
Бог го намери във Ветил, и там говори с нас, –
Да! Иеова Бог на Силите, Чието паметно име е Иеова.
Битие 32.24-28
А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване,
който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него.
Тогава човекът рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А Яков каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш
А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков.
А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил.
Яков имаше борбен дух
Яков беше противоречива личност. От една страна той беше човек с огромен потенциал и върху живота му имаше Божии обещания. От друга страна той понякога използваше нечестни методи – измами и манипулации – за да постигне целите си (макар че по-късно си плати за това). Бог обаче беше предузнал нещо в неговия характер, което можеше да вземе в ръката Си и да използва, за да го оформи като Израел – името буквално означава “Царуващ като принц с Бог.“ Не само Яков беше наречен впоследствие така; по-късно това име стана едно от имената на Божия народ и на Църквата на Христос (Римляни 9:6-8 Галатяни 3:28-29).
Това ценно нещо, което Яков имаше вътре в себе си, беше борбен дух, мотивиран от вяра. Вярата, борбеността и настойчивият молитвен дух са част от нашето ново естество в Христос. Ние не трябва да отслабваме, но да продължаваме в пътищата и делата на Господ, защото ако не се уморяваме, своевременно ще пожънем.
Яков имаше благословение върху себе си
Върху Яков почиваше Божието обещание и Бог няколко пъти по различни начини потвърди това в живота му.
Първо майка му чу от Бога и го благослови. В Библията майката е преобраз на църквата. Ние като християни също имаме както личното свидетелство за обещанията на Бога в Словото Му, така и потвърждението чрез църквата, тоест чрез нашите духовни братя и сестри.
Второто благословение на Яков дойде чрез баща му, който изговори обещанията на Бога върху живота му. Духовни бащи, наставници, хора с опит и зрялост могат да потвърдят призива и словото за живота ни, както в Новия завет апостол Павел разпозна и потвърди призива на Тимотей.
Третия и четвъртия път Бог лично говори на Яков – когато видя стълбата, която стигаше до небето (Битие 27:11-17), и преди да напусне домът на Лаван (Битие 31:3). Освен чрез други хора, Святият Дух ще свидетелства и лично в сърцата ни за целта на нашия живот и призив.
Словото стана плът
Въпреки тези четири различни благословения и потвърждения, Яков имаше нужда Бог да го благослови още веднъж. Затова той се бореше с плач и молитва за това благословение (Битие 32:24-30). Аз бих казал, че до този момент обещанията и благословенията на Бога бяха върху него, но все още не бяха станали част от него. Това е като да знаем словото, да го пазим в искрено и добро сърце, но още да не сме видели плода.
Дойде време обаче, когато Бог не само благослови Яков, но и промени неговото име. Словото стана плът и част от неговата идентичност. Идва време в живота на всеки вярващ, когато Словото на Бога „става плът“ в него и довежда до вътрешна промяна, която нищо не може да отнеме. Яков в нас става Израил – царуващ с Бог. Това е процесът, чрез който от деца ставаме зрели синове и царско свещенство. Това е пътят на истинската духовна власт.
Нека духът на вяра, борбеният дух, който не се отказва и настоятелната молитва да е с нас.
С обич
Росен Рушев
21.01.2012